Beat.bg

Sparks и тяхната музика

Публикувано в музика

или как Sparks умело заобикалят музикалните стандарти

“Вие сте на точно в центъра на екстравагантната музика”, каза една водеща на двамата невероятни образи от Sparks - братята Ron и Russell Mael. Тяхната много динамична музика обикновено е подплатена с язвителни, саркастични стихове, доста близки до изказните средства на Франк Запа (които могат да бъдат наречени драстични)

През годините Sparks винаги се придържат към модерната и комерсиална в момента музика, но само до такава степен, че на практика те просто приспособяват изразните й средства, инструменти и звук към техният си стил - трудно се поддава на определение, още повече през годините са минали през glam pop, power pop, electronic dance music, mainstream pop, chamber pop и др.

Фалцетите на Ръсъл Маел са основна част от вокалните партии. Наскоро гледах как Faith No More свирят кавър на песен на Sparks, и Mike Patton беше доста далеч от лекотата на пеене на Russell Mael. Разбира се, Майк Патън има съвсем друг стил на пеене.

Въпреки че основните елементи на популярната в момента музика присъстват в песните, Спаркс някак си минават покрай нея, и правят един техен си стил, може да го наречем леко кретенски, и абсолютно разпознаваем на прима виста, след като вече сте чули няколко парчета

Ето как започват навремето Sparks, с Ron Mael - на клавирите и Russell Mael - вокали. Тази песен стига до No.2 в чартовете, въпреки че Elton John се е хванал на бас с продуцента на Sparks, че тя никога няма да пробие в класациите. “Zoo time”:

Sparks - This Town Ain’t Big Enough For Both Of Us

Това е характерното им сценично поведение - ококорения Russel и намусената физиономия на Ron
—————————
Вижте цялата музикална статия…

Terence Trent D’Arby - Goodbye Picasso

Публикувано в музика

Terence Trent D’Arby, наричан вече Sananda Maitreya

Terence Trent D’Arby е един от многото музиканти с баща - проповедник (и майка певица). Роден в Щатите. Някой ден ще направя статистика за произхода на музикантите, може да излезе нещо интересно оттам.

Притежава характерен глас, който се превъплъщава в най-различни музикални стилове. И прави егати яката музика в тези стилове…

Избрах точно това изпълнение на първата песен по две причини - защото BMG (все още) не свалят концертните изпълнения от YouTube, и защото когато човек слуша колко е нежен гласът му в представянето на песента, изобщо не си представя каква буря ще настъпи когато Терънс запее. Текстът е невероятен, това е една от най-пълнокръвните любовни песни изобщо. Oбсъжда подобна тематика като песента на Ваня Щерева в предната статия, но е много затрогващо и завладяващо. Органът, с който започва интрото тук, създава усещане за църковна служба. А песента наистина е свещенослужение пред олтара на любовта.

Нормално след като чуят тази песен, хората казват неща от сорта на “Fucking unbelievable… What an artist you are… Man!!Timeless…..True to his art till its core…And very underrated… This is the true beauty of you… You are one of a kind…” Ние няма да коментираме, защото в най-добрият случай ще повторим горното Чуйте я:
Terence Trent D’Arby - Holding on to you live

Вижте цялата музикална статия…

Jose Feliciano и светлината

Публикувано в кавъри, музика

Роден в Puerto Rico, отрасъл в New York, Jose Feliciano никога не е виждал нещата, за които пее. Сляп по рождение, той се научава да свири на акордеон, после на китара. Всички тези години, в които прекарва по 14 часа дневно в свирене и пеене, раждат големият музикант Хосе Фелисиано. Много популярен с голямото си чувство за хумор, той често пуска шеги като: “Щях да посветя тази песен на Джаки Кенеди, но не я виждам никъде в публиката…”

Един от музикантите, които при правене на кавъри така променят оригиналната песен, че става трудно да бъде разпозната - ритъм, музикален стил, изцяло нов аранжимент и т.н. - Jose Feliciano налива съвсем нов смисъл на старата песен. И светлина.

Чуйте как звучи California dreamin’ в неговият вариант. За да си припомните песента, ето малко от оригинала на
The Mamas & The Papas - California dreamin’

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Jose избягва строгият ритъм на Мамас & Папас, разлива парчето, което му дава възможност да прибавя много украшения във вокалите, в средата на песента вмъква негов испански куплет на същата хармония, след което прави много интересно соло с глас и китара. Доста бавното парче е запълнено с клавир и щрайх. Единственото непроменено нещо остава китарната интродукция. Ето неговата кавър-версия:
Jose Feliciano - California Dreamin’

———————————————-
Вижте цялата музикална статия…

Песни за умиротворения герой

Публикувано в музика, относно сайта

“Господи, дари ме със силата да променям нещата, които мога, със спокойствието да приема тези, които не мога да променя и с мъдростта да различавам едните от другите.”
Кърт Вонигът, Кланица 5

Спокойствието да приемем нещата, които не можем да променим

Един от белезите на мъдростта е да постигнеш мир със себе си и околният свят. Героят, изморен от живота и непрекъсната борба с фактите и факторите осъзнава колко малко неща всъщност са нужни за човешкото щастие, и просто иска да намери покой в прегръдките на любимата.

Страстите са утихнали, останала е само любовта. Достигнато е познание. Достигната е мъдрост. Животът продължава, но ние вече го гледаме отстрани, преценяваме събитията от различна гледна точка, без да се поддаваме на съпътстващото ги напрежение. Вече не се опитваме да променяме пътя на събитията под влияние на емоция. Вече виждаме не само едната им страна, виждаме повече от едно значение, и то не е непременно лошо. Вече намираме доброто в лошото, усмихваме се на неща, които преди са ни плашели – защото вече имаме представа за собствената си стойност. Защото знаем кои сме. Когато вече не се тревожим. Когато вече сме осъзнали, че животът с едната ръка взема, но с другата ръка дава. Когато можем да приемем спокойно това. Теоретично всички го знаем, но израстването идва, когато вече можеш да го приемеш със спокойствие, без бунт.

Ето как една съвременна червенокоса нимфа говори за това. Нимфата Калипсо знае, че не може да се бори срещу човешката същност. Тя се наслаждава на Одисей, докато го има. Интересно е как героят в песента на Suzanne Vega остава неназован, името Одисей остава неизречено в морето от бушуващи страсти около нейният остров. Но в сърцето си тя вече таи тишина и разбиране, че не може да имаш всичко на света едновременно. И спокойният тон, с който Калипсо ни разказва историята, е тон на мъдра жена:

Suzanne Vega – Calypso, превод:

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

“Името ми е Калипсо
Живея сама, на един остров
Събуждам се със зората.
Преди много време
го наблюдавах как се бори с морето
Знаех, че потъва
И го доведох при мен.
А днес, с първите лъчи
Той отплува след една последна нощ
И аз го пуснах да си отиде
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Сега мога да стоя на брега с чисто сърце
Песента ми ще се носи във вятъра
Пясъкът ще пари краката ми
А небето ще гори
Чака ме усамотение,
Не го молих да се върне някога
Пуснах да си отиде.
Пуснах го.”

Вижте цялата музикална статия…

Талант или задник? Изберете сами…

Публикувано в музика, относно сайта

Някои мисли по темата “Как българската публика избира своите музикални идоли?”

Изглежда, че българският народ избира своите музикални любимци по същите критерии, по които избира своите политици. При избора влияят фактори, които нямат нищо общо с оценка на възможностите и мотивацията на избранника да свърши работата, за която го избираме. Паралелът между музиката и политиката е очевиден, и като следствие и музиката, и политиката в България са статични понятия, тоест не търпят развитие. Вече 20 години.

Как избираме ние, българите? Уж гледаме същността на нещата, но все виждаме само външната, парадна страна? Кой от нас си казва: “Добре де, аз нищо не разбирам от музика, защото слушам само поп-фолк, но въпреки това съм тръгнал да отсъждам как този или онзи не може да пее..”

По способности ли избираме? Ако да – какви са ни критериите? Поп-фолк звезди? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . оставям широка пауза за искреният смях в залата. . . . . . . . . . . . . . . . .
Факторите за нас са общ външен вид, възраст, тегло, общо тегло на силикон, ботокс, обещания горещи за нощи на свещи. Общественото мнение около нас. Мнението на Гошо и Пешо.
Какво избираме всъщност – имидж и визия, или талант? Добре, но как да слушам визия през уредбата, като искам да послушам малко музика?

По-добре да си пусна Janis Joplin, Ella Fitzgerald, Tracy Chapman – по външен вид може да не са красавици, но като вътрешен свят са истински хора, скромни хора. Могат и да пеят. Има какво да кажат. Ето това прави една жена много по-красива, отколкото няколко килограма силикон, разделени на две равни купчини. Кел файда, че някоя друга е избрала за себе си двете купчини като изразно средство, като с нея няма какво да си кажем, щото тя винаги е права.

Изобщо какво мислите, че ще стане, уважаеми почитатели на външният вид, ако имате възможност да бъдете с някоя мацка с кукленска външност? Ами тя е пълна с претенции, самомнение и се изживява като ебаси звездата. “Ох недей, ша ми направиш синина…”, “Айде побързай, че утре ще имам сенки под очите…”.

Вижте цялата музикална статия…

Kansas - химн на Чейените

Публикувано в музика

Всички обичаме Kansas, когато някой пуска Dust in the Wind. Но дали тази песен изчерпва цялата им музика? Ние казваме - не, разбира се! Написано от Kerry Livgren на шега, парчето става любимо на много поколения. Но сигнатурната музика на Kansas е различна. Каква е тя ли?

Аз бих казал, че е малко по-музикантска, отколко съвременното поколение може да поеме. Но на времето тази музика е била възприемана от хора без музикално образование, и е била въприемана и харесвана без усилие.
Има нещо разглезено във сегашните слушатели, въпреки че не съм сигурен какво точно. Може би при цялото разглезване потребителите свикнаха всичко да им се поднася наготово, сдъвкано и готово за консумация? Да, може би е точно това - включително и в музиката. Върхът на това отношение към потребителя се вижда най-ясно при фолка - мелодии от 3 тона, семпъл текст с кухи фрази, лесен за запомняне. Хората протестират против поп-фолка, но тази “музика” се прави, защото такова е търсенето, за хора, които не могат да поемат нещо по-сложно и изтънчено от тези 3 тона и 3 изречения. Казвам, че проблемът с поп-фолка е в потребителите, а не в тези, които го правят.

Така че, ако слушате поп-фолк, Kansas определено не е за вас. Не още. Музиката на групата е много динамична, всяка песен се състои от 7-8 части с различно настроение, музикантите свирят сложни музикални фрази. “It’s (not) only howling at the moon”, както вие сте свикнали, а това беше цитат от една от песните на Канзас, които ще пуснем днес - няколко песни от албума Leftoverture, в който се ражда типичната за Канзас музика:

Kansas - Carry On Wayward Son

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Тази песен е класически рок материал, който става Златна сингъл плоча, също като и Dust in the Wind от следващият албум.

Вижте цялата музикална статия…