Музика или завист?

Отворени ли сте към нова музика? Защото целта на Beat.bg е да представя изпълнители, които създават истинска музика, която е останала извън полезрението на повечето хора, но е оставила отпечатък в музикалната история. Ако музиката наистина значи много за вас – научете повече за нея.

13th
фев

Музика или завист?

Публикувано от admin в относно сайта

Тази статия трябваше да е за Alanis Morissette. А се получи есе за нашата собствена глупост и заслепение.

Винаги и навсякъде, когато става дума за музика, и не само за музика, се обръща внимание предимно на финансовото изражение на успеха - колко милиона копия бил продал еди-кой си музикант, колко пари бил спечелил за еди-кой си албум или концерт. Това ли е най-важното, което винаги вълнува хората? Стига бе! Този свят съвсем се смахва напоследък. Ето това наричам “промиване на мозъци”! Сега разглеждах насам-натам за Alanis Morissette, и кво да видиш? Аланис Морисет била най-успешната певица дебютант, Jagged Little Pill бил най-успешен албум ever, имал 30 милиона продажби и т.н. Това ли е важното за Аланис, бре? Смех ти казвам!

Слушаме такива неща всеки ден, и забравяме да погледнем нещата такива, каквито са. Музиката, такава, каквато е, изобщо не съществува, за да измерва парични постъпления. Музиката изразява душевни състояния.

Един холандски философ - Бенедикт Спиноза, през 16-ти век набелязва 32 вида афект – тоест състояния на духа. Радост, болка, раздразнение, тъга и прочие. И сега са си толкова. Но като гледам живота около нас, определящ стойността на нещата според тяхната продаваемост, си мисля: “Тия хора са забравили да живеят като хора, да се радват, да се ядосват… Могат само да завиждат - тоя бил продал 30 милиона, оня си купил къща на морето…” А е време е да изберем някаква стратегия за живота си – да чуваме музиката, или да просто да изпитваме завист.

Защото освен завист няма никаква друга причина да се говори само за подобни факти. Те даже не са и любопитни факти, прекомерно много са - просто ежедневие около нас. Много от нас ще отрекат, естествено, че завиждат, “как, ти не ме познаваш бе!”, но няма да могат да обяснят защо, по дяволите, се занимават (само) с живота на другите, и то (най-вече) с материалният му аспект. И какво, става ли ви по-топло от коментарите, че Аланис била продала над 30 милиона от този албум, или че Пешо си е купил къща в Созопол? Какъв точно оргазъм се получава от приказките за успеха на другите? На всичкото отгоре повечето от нас нямат кой знае какви доходи, и на фона на материално преуспелите само задълбочаваме усещането, че сме неудачници.

Тук сега някой ще каже: “Ооо, тоo явно много го е закъсал, щом ми ги разпраа тия”, а аз ще отговоря: ”Не бате, смисълът на живота по човешки мерки е да му се радваме, да усещаме всеки миг, тук и сега, а не като легнем да умираме тепърва да се вайкаме какво не сме успели да направим в тази надпревара за кинти!”

И понеже стана дума за Аланис – да чуваме какво ни казва Аланис, а не да й броим парите и къщите!

Това е блог за музиката, такава, каквато е, а не каквато много от нас си мислят че е. Материална.
.