Не всеки звук е музика

Отворени ли сте към нова музика? Защото целта на Beat.bg е да представя изпълнители, които създават истинска музика, която е останала извън полезрението на повечето хора, но е оставила отпечатък в музикалната история. Ако музиката наистина значи много за вас – научете повече за нея.

26th
фев

Не всеки звук е музика

Публикувано от admin в относно сайта

Музиката. “Създаването, изпълнението, значението и дори дефиницията за музика варират според културният и социален контекст”, според енциклопедиите. Обаче ако липсва културен контекст, става страшно.

Нашият герой Тошо - без индивидуалност и мнение

Тоест ако няма никаква музикална култура - слушаме елементарни песнички и електронни ритми.

Хората слушат толкова еднообразна музика. И монотонна. И не си дават сметка за това. Хора, не всичко, което хвърчи, се яде! Тоест не всичко, което се чува през тонколоните, е музика!

Никой не мисли с главата си кое е истински хубаво, и има ли смисъл от него. Просто следваме модата и стереотипа. Гошо и Пешо казват на Тошо, че най-яката музика е еди-кое си. И Тошо, понеже плаща данък обществено мнение и няма музикални критерии, както 98 процента от неговите съвременници, започва да слуша “музиката” на този еди-кой си. Лошо, Тошо! Лошо за тебе, братле. Защото тази “музика”, която слушаш, няма никаква музикална стойност.

Следваме музикални „хитове”… шитове, които днес ги има, а утре са забравени. Остава само прах по лавиците. Ето,

точно това е консуматорско отношение – ебеш и фъргаш! Никой не желае да гради нищо, нито в себе си, нито в отношенията с околните. Защото музиката прави точно това – гради! Дава! Когато е истински силна, разбира се. Ала за нас е само консуматив, като бройките в секса. “Слуша ли новият албум на еди-кой-си?”. “Да бе, ноо як!”. И “албумът” вече е употребен. Used and abused. Важното е да не изоставаме от другите, нали?

А това е гаджето на Тошо, слуша дори Jazz

Питам разни хора каква музика слушат. Повечето отговарят: “Ами всякаква без чалга”. Даже и джаз слушали. “Какъв джаз бе?” “Амии, acid jazz, smooth jazz…всякакъв”. “Леле, леле”, учудвам се аз, “what the f*ck is this?!”. А то било електронна музика, на която единствената връзка с джаза е в името Jazz. И са супер отворени, разбират и от джаз хората. От всичко разбират. Всъщност слушат няколко модерни в момента изпълнители и групички, на които всички песни са еднакви, и електронна “музика” във разните й форми - trans, chill out, techno и не знам какво още.

А в музиката има развитие. В нея непрекъснато се случва нещо. Без да се повтаря 5 минути един и същ ритъм, рефрен, мелодийка от 3 тона. Има градация. Правенето на музика включва на първо място създаване на безсмъртни мелодии, и подплатяването им с послание, което да удря право в съзнанието. Дори и да не си дадем веднага сметка за това, истинските послания остават в нас и започват да работят на някакво ниво, докато един ден не осъзнаем, че животът ни се е променил. Осъзнаването не е задължително. Но животът ни се променя, това е факт. Погледнете родителите си – те са били същите като вас на младини.

Посредствеността пречи – голямата част от обществото по целият свят са посредствени хора. Това е нормално. Не може всички да бъдат гении, въпреки че това не пречи на останалите 98 % да се изявяват като „ценители” и „разбирачи”. Това естествено присъства и в музиката – и в създаването, и във възприемането й. Трябва да се потрудим, дори и в слушането на музика. Ако нещо не е семпло и простичко, като за малоумни, и не ни хареса от първо слушане, това не означава, че не струва. Трябва да да му дадем повече шансове да стигне до нас.

Разлики и разстояния между електронната и стойностната музика

Обогатете се. Някой ден това ще работи за вас. Всеки може да се научи.
Защото теоретично умеем да приказваме убедително как човек се учи докато е жив. Докато се правим на велики пред някое гадже. Но процеса с ученето сме прекратили отдавна. И това са само думи, както казваше Далида на Делон.

А на практика всеки от нас е най-големият “разбирач” (има си хас!). Това “всезнаещо” и “всеможещо” поведение се прилага към всичко в живота, и се вижда много ясно по автомобилното движение по улиците, да речем. Бог да ни пази! Да пази и музиката!

В този контекст ще цитирам от една статия на Цветан Диковски в Slovo.bg:
“Тъй като днес е много модерно пошлото и грозното, прогресират рап, рок и рейв с цинично съдържание или поп-фолк с интимни намеци. Лошото се копира много лесно и по тази причина, а и поради липсата на цензура, на пазара свободно се продават албуми на певци с цинично и вулгарно съдържание. Циниците стават звезди, да им се подражава е модерно. Така музиката се превръща в средство за “изглаждане” на оскъдното количество гънки върху мозъчната кора на голяма част от младите и подрастващите. Липсата на нравствени критерии води, вместо до заклеймяване на квазикултурата, до нейното въздигане в култ. Образци за подражание са шоумените, лумпените от рап и рейв формациите. Подражанието на такива кумири започва от облеклото, грима, прическата и стига до арогантното поведение, насилието, употребата на наркотици. Вследствие на това, немалко от младите се превръщат в криминогенен фактор за обществото. За това допринасят и чувството за пълна безнаказаност, тоталната безотговорност на родителите, безсилието на образователната система и бездействието от страна на органите на реда.”
.