Песни за умиротворения герой

Отворени ли сте към нова музика? Защото целта на Beat.bg е да представя изпълнители, които създават истинска музика, която е останала извън полезрението на повечето хора, но е оставила отпечатък в музикалната история. Ако музиката наистина значи много за вас – научете повече за нея.

1st
апр

Песни за умиротворения герой

Публикувано от admin в музика, относно сайта

“Господи, дари ме със силата да променям нещата, които мога, със спокойствието да приема тези, които не мога да променя и с мъдростта да различавам едните от другите.”
Кърт Вонигът, Кланица 5

Спокойствието да приемем нещата, които не можем да променим

Един от белезите на мъдростта е да постигнеш мир със себе си и околният свят. Героят, изморен от живота и непрекъсната борба с фактите и факторите осъзнава колко малко неща всъщност са нужни за човешкото щастие, и просто иска да намери покой в прегръдките на любимата.

Страстите са утихнали, останала е само любовта. Достигнато е познание. Достигната е мъдрост. Животът продължава, но ние вече го гледаме отстрани, преценяваме събитията от различна гледна точка, без да се поддаваме на съпътстващото ги напрежение. Вече не се опитваме да променяме пътя на събитията под влияние на емоция. Вече виждаме не само едната им страна, виждаме повече от едно значение, и то не е непременно лошо. Вече намираме доброто в лошото, усмихваме се на неща, които преди са ни плашели – защото вече имаме представа за собствената си стойност. Защото знаем кои сме. Когато вече не се тревожим. Когато вече сме осъзнали, че животът с едната ръка взема, но с другата ръка дава. Когато можем да приемем спокойно това. Теоретично всички го знаем, но израстването идва, когато вече можеш да го приемеш със спокойствие, без бунт.

Suzanne Vega в ролята на Калипсо

Ето как една съвременна червенокоса нимфа говори за това. Нимфата Калипсо знае, че не може да се бори срещу човешката същност. Тя се наслаждава на Одисей, докато го има. Интересно е как героят в песента на Suzanne Vega остава неназован, името Одисей остава неизречено в морето от бушуващи страсти около нейният остров. Но в сърцето си тя вече таи тишина и разбиране, че не може да имаш всичко на света едновременно. И спокойният тон, с който Калипсо ни разказва историята, е тон на мъдра жена:

Suzanne Vega – Calypso, превод:

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

“Името ми е Калипсо
Живея сама, на един остров
Събуждам се със зората.
Преди много време
го наблюдавах как се бори с морето
Знаех, че потъва
И го доведох при мен.
А днес, с първите лъчи
Той отплува след една последна нощ
И аз го пуснах да си отиде
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Сега мога да стоя на брега с чисто сърце
Песента ми ще се носи във вятъра
Пясъкът ще пари краката ми
А небето ще гори
Чака ме усамотение,
Не го молих да се върне някога
Пуснах да си отиде.
Пуснах го.”

————————————

Героинята на Janis, щастлива с нейният Боби

Janis Joplin - Me & Bobby McGee, превод:
“Опустошен апартамент в Батън Руж, чакаме влака,
Усещам се като избелелите ми дънки
Боби форсира колата долу, малко преди да завали,
Тя ни докара по целият път до Ню Орлийнс

Измъкнах харпуна от мръсната червена кърпа,
Свирех тихичко докато Боби напяваше блус,
скапаните чистачки пляскаха по предното стъкло
държах ръката на Боби в моята.
Пеехме всяка песен, която шофьорът знаеше.

Свободата е просто дума, когато нямаш нищо за губене
Нищо, съвсем нищо да не ти е останало.
И да се чувствам добре беше толкова лесно,
когато той пееше блус, Господи
Да се чувствам добре ми беше достатъчно,
За мен, и за моя Боби МакГии.

От въглищните мини на Кентъки до калифорнийското слънце
Споделях с Боби всичко съкровено,
В слънце и дъжд, във всичко, през което минахме
Боби, миличък, ти ме пазеше от студа

Един ден близо до Салинас го изоставих, докато спеше
Той търсеше дом, и се надявам да го е намерил.
Но бих дала цялото си бъдеще за един-единствен вчерашен ден
За да притискам силно тялото на Боби до моето

Свободата е просто дума, когато нямаш нищо за губене
Нищо, това е всичко, което Боби ми остави.
Но да се чувствам добре беше толкова лесно, Господи,
когато той пееше блус.
Да се чувствам добре ми беше достатъчно,
За мен, и за моя Боби МакГии.”

Janis Joplin - Me & Bobby McGee

———————————–

Мъдростта да различим едните от другите

Това е състояние, което остава непознато за много от хората. Обикновено човек до последно не е наясно със себе си, не е в състояние да отдели суетата от действително важните неща, и продължава да се стреми към показни фактори. Защото през цялото време човек всъщност се бори със себе си, доказвайки непрекъснато, че е ценен. Този процес наричат “кариера” на работното място. В личният живот човек се лута между страховете, че не е взел достатъчно от живота, преди да се посвети само на един човек. Затова продължава да се оглежда, да търси нова аудитория, пред която да покаже своята стойност.

В тази песен Anouk говори за обичайната връзка, в която и двете страни осъзнават, че имат нужда от другия, но все още не са фокусирани само върху него, опитвайки се “да плуват в морето от любов” около тях:

Какво мисли Anouk за взаимоотношенията

Anouk – Falling Sun, превод

“Взаимоотношения, изгубени в бурното море
Аз се държа за теб, хвани се и ти за мен
Когато светкавицата удари, ти чуваш тътена,
Но не знаеш колко ще продължи това.

Но аз знам, че още те обичам
И знам, че ти все още се интересуваш
Така че направи още едно усилие,
Когато се увериш, че ме обичаш.

Аз не зная много, но знам как да те обичам
Нима това не значи нищо?

Море от любов, не ни позволявай да потънем
Толкова сме далеч от брега, и е също толкова дълбоко
И вятърът се усилва, опитва се да ни преобърне
Но и двамата знаем как да плуваме
So let’s just go on”

Anouk – Falling Sun

————————–
Казват, че “всички са добри”, но някои са добри само към себе си, никога не успяват да насочат добротата към другите, където тя би била полезна и нужна. Това си е най-обикновен егоизъм. Егоцентризъм.

Peter Murphy говори за пътищата в живота

В психологията, благодарение на Ерих Фром, разграничаваме 2 типа хора - притежателни и битийни. Притежателният тип се идентифицира с нещата, които притежава - “жена”, “кола”, “пари”, “власт”. Битийният тип са хората, които разчитат на собствените си сили, който са “разбрали кои са”. Грубо тук може да ги определим и като “взимащи” и “даващи”:

Peter Murphy - Strange Kind of Love, превод:

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

“Няма среден път
Или поне така изглежда
По който да вървим, или да се придържаме
Вместо това залитаме
Към едната или другата страна –
Любовта или омразата”

—————————–

Общественото мнение ли ни кара непрекъснато да гледаме все по-нагоре, често забравяйки какво имаме на една ръка разстояние? Не само данъкът обществено мнение работи за това, проблемът е и в самите нас. Обща черта за всички нас е, че не ценим това, което имаме. Заглеждаме все по-скъпи коли, по-добре изглеждащи представители на другия пол. Лакоми за имидж и популярност, вдигаме летвата непрекъснато. В случая, вместо да ценим и да градим, ние се опитваме да трупаме придобивки. За съжаление придобивките не стоят до нас, когато имаме нужда от помощ.

David Byron от Uriah Heep

Uriah Heep – The Easy Road, превод:

“Ако търсиш място, където може заедно да летите
Но наистина си разтревожен какво оставяш зад себе си,
Поеми по най-лесният път, но внимавай, братко,
Защото никога не ще намериш мир,
Ако съзнанието ти не е в покой

Далеч по-добре е да се обичате,
отколкото да сте дълбоко разтревожени
за това къде сте в момента.
И много по-добре да я целунеш нежно,
отколкото за поглеждаш назад,
към любов, която никога вече не ще ти принадлежи

Времената са капризни като зимното небе
И две сърца винаги е по-добре от едно
Любовта има криле на неуморен ангел
Тя ще ще стои до теб до свършека на дните.”

———————————————-

Силата да променяме нещата, които можем

Страстите остават завинаги в нас. Те са движеща сила, животът има нужда от тях. Трябва само да се пазим от взимане на решения под влияние на емоцията. Ние винаги ще се борим за щастие. Въпросът е, дали го търсим в ненужни придобивки, или в неща, които винаги ще се борят за нас, ако се наложи! Христос казва в тази връзка: “Не си събирайте съкровища, които ръжда може да разяде, и крадец да открадне…”. Героинята на Лайза Минели от Кабаре вече не иска всички хубави мъже на света, а само един… Тя е смирена от самотата, но вярва в правото си да извоюва промяна в това статукво:

Liza Minnelli - Maybe This Time

Liza Minnelli – Maybe This Time, превод:

“Може би този път ще бъда щастлива
Може би този път той ще остане
Може би този път, за пръв път
Любовта няма да избяга бързо

Той ще ме прегърне здраво
Най-накрая ще си бъда в къщи
Повече няма да съм нежелана
Както последният път,
И всички предишни пъти

Всеки обича побеждаващите
Затова никой не обича мен
“Г-жа Кротка”, “г-жа Щастливка”
толкова отдавна копнея да съм
Всички шансове сега са на моя страна
Нещо непременно ще се случи
Трябва да се получи, все някога
Може би този път ще спечеля”

Liza Minnelli – Maybe This Time

———————–

Joni Mitchell гледа от своя прозорец

Joni Mitchell - Two Grey Rooms, превод:

“Утре е неделя
и само един ден остава
докато ти минеш под моя прозорец
Уикендите ме карат да полудявам,
празниците са – ох, толкова тъжни,
защото тогава ти не минаваш
под моят прозорец.

Никой не знае че съм тук
някой ден просто ще изчезна.
И ще отнеса със себе си
двете сиви стаички оттук,
заедно с представата
как ти минаваш под прозореца ми.

Изглеждаш толкова младолик -
изминалото време е така заблуждаващо
Бог знае, че те обичах
преди 30 години
Разтворената ти риза в горещите дни,
а в дъждовните дни притичваше
и тогава изчезваше толкова бързо
под моят прозорец.”

Joni Mitchell - Two Grey Rooms

———————–
.